Видинската синагога – преди възраждането

В близост до крепостта „Баба Вида“, сред историческите улици на крайдунавския град, се издига една от най-забележителните сгради на Видин – старата синагога. Десетилетия наред нейните разрушени стени, празни прозоречни отвори и останки от богата архитектурна украса напомнят за някогашното величие на еврейската общност и за съдбата на едно почти изгубено културно наследство.

Синагогата е построена между 1890 и 1894 г. на мястото на по-стар еврейски молитвен дом, пострадал по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Новата сграда е изградена със средства на местната еврейска общност и е тържествено осветена на 28 септември 1894 г. от главния равин М. Грюнвалд.

По времето на своето построяване тя е сред най-внушителните синагоги на Балканите, с капацитет над 1000 души. Днес е втората по големина историческа синагога в България след Софийската.

Архитектурата ѝ е вдъхновена от европейските религиозни сгради от XIX век. Монументалната композиция съчетава симетрични фасади, високи арковидни прозорци, декоративни елементи и богато оформено вътрешно пространство. Авторството на проекта остава предмет на различни исторически сведения – според местната традиция той е дело на италиански майстори, известни като Фердинанд и Франческо, докато други изследователи го свързват с австро-унгарските архитекти Евгени Геслер и К. Мачас. Вътрешната украса и обзавеждането са дело на чешкия скулптор Макс Верих.

В продължение на десетилетия синагогата е духовен и обществен център на видинските евреи. След Втората световна война и изселването на голяма част от общността в Израел сградата постепенно губи своето първоначално предназначение. През 1950 г. е национализирана и използвана като склад.

През следващите десетилетия започват опити за преустройство, но те остават незавършени. Покривът се срутва, вътрешното пространство е изложено на атмосферните влияния, а растителността постепенно завладява изоставената постройка. Така един от най-красивите архитектурни паметници на Видин се превръща в символ на разрухата и загубата на историческа памет.

Именно този период от историята на сградата е особено важен за акварела на арх. Белин Моллов. Изобразяването на синагогата преди нейното възстановяване съхранява облик, който днес вече не съществува – архитектура, белязана от времето, но все още запазила своята монументалност и художествено достойнство.

През 2020 г. започва мащабна реставрация, финансирана с европейски средства. На 4 септември 2023 г. обновената сграда официално отваря врати като Културен център „Жул Паскин“, носещ името на световноизвестния художник, роден във Видин. Днес тя отново е пространство за култура, изложби, концерти и обществени събития.

Акварелът на арх. Белин Моллов има особена документална стойност. Той запазва спомена за състоянието на един изключителен архитектурен паметник преди неговото спасение. Историята на Видинската синагога доказва, че дори почти изгубеното наследство може да получи втори живот, когато съществуват воля, отговорност и грижа за културната памет.