Възрожденската архитектура на Стария Пловдив
Разположен върху историческото Трихълмие – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе – Старият град на Пловдив е един от най-ценните архитектурно-исторически ансамбли в България. Тук, сред тесни калдъръмени улици и живописни дворове, са съхранени забележителни образци на възрожденската архитектура от XVIII и XIX век.
През епохата на Възраждането Пловдив се утвърждава като важно търговско и културно средище. Заможните търговски фамилии изграждат представителни домове, които съчетават местните строителни традиции с влияния от европейската и ориенталската архитектура. Така се оформя характерният стил на пловдивската възрожденска къща – с богато украсени фасади, издадени еркери, симетрични салони, резбовани тавани и цветни стенописи. Сред най-известните примери са Куюмджиевата, Хиндлияновата, Балабановата и Клиантиевата къща.
През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава Златен европейски медал за опазване на паметниците от миналото.
В своя акварел арх. Белин Моллов пресъздава очарованието на една от стръмните улички на Стария град. Каменните стъпала отвеждат погледа към дълбочината на композицията, обградени от възрожденски къщи с надвесени дървени еркери, тесни прозорци и живописно оцветени фасади. Особено впечатляваща е синята сграда вдясно, с арковиден вход и декоративен метален парапет, която контрастира с виолетовата стена и тъмните дървени конструкции отсреща.
Чрез играта на светлина и сянка, богатите цветове и вниманието към архитектурния детайл художникът създава усещане за тишина и неподправена историческа атмосфера. Акварелът съхранява образа на Стария Пловдив като живо свидетелство за майсторството на възрожденските строители и за неповторимата красота на българското архитектурно наследство.
