Гимназия „Екзарх Йосиф I“ – архитектурното наследство на Разград

В сърцето на Разград се издига една от най-представителните училищни сгради в България от края на XIX век – някогашната Първа окръжна мъжка гимназия „Екзарх Йосиф I“. Със своята внушителна фасада, богата архитектурна пластика и характерен европейски облик тя е сред най-разпознаваемите исторически сгради на града.

Историята ѝ започва в първите години след Освобождението, когато образованието се превръща в един от основните приоритети на новата българска държава. През 1881 г. в Разград възниква инициативата за създаване на окръжно класическо училище с пансион, което да осигури възможности за обучение на младежите от града и околните населени места.

За осъществяването на амбициозния проект е привлечен австрийският архитект Фридрих Грюнангер – една от най-значимите фигури в българската архитектура от края на XIX и началото на XX век. Неговото творчество е свързано с изграждането на редица представителни обществени и частни сгради, които допринасят за европейския облик на българските градове.

Строителството на разградската гимназия завършва през 1885 г., а през учебната 1885/1886 година сградата посреща първите си ученици. Първоначално тя е предназначена за класическо окръжно училище с пансион, известно като „Батенбергски пансион“, но постепенно се утвърждава като едно от най-важните средища на средното образование в Североизточна България.

Архитектурата на сградата е впечатляващ пример за еклектиката от края на XIX век. В нея се преплитат елементи, характерни за европейските исторически стилове – готически и ренесансови мотиви, декоративно оформени прозорци, подчертана симетрия и богато разработени фасадни детайли. Съчетанието им създава монументален, но същевременно хармоничен архитектурен образ.

Особено характерни са високите прозорци, изразителните покривни форми и декоративните елементи, които придават на сградата представителност, необичайна за училищното строителство в България по това време.

През учебната 1895/1896 година училището се превръща в една от деветте пълни мъжки гимназии в страната. На 7 април 1902 г. то приема името на Българския екзарх Йосиф I – една от най-значимите личности в историята на Българската екзархия и националното просветно движение.

Връзката между екзарха и гимназията не остава само символична. През 1915 г. той завещава средства за подпомагане на бедни ученици, превръщайки образованието в част от своето духовно и обществено наследство.

През следващите десетилетия сградата продължава да изпълнява образователни функции, като преживява различни реорганизации и промени в училищната система. През 1991 г. се обособява Гимназията с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“, която продължава традицията на качественото образование в Разград.

Днес сградата е защитена архитектурна културна ценност с местно значение и остава един от най-важните символи на следосвобожденската модернизация на града.

В акварела на арх. Белин Моллов гимназията е представена като част от архитектурната памет на Разград – свидетелство за времето, когато образованието се възприема не само като обществена необходимост, но и като национален идеал.

Повече от 140 години след построяването си тя продължава да изпълнява своето първоначално предназначение, съхранявайки връзката между архитектурата, просветата и поколенията, преминали през нейните класни стаи.