Гърбатият мост – каменното майсторство на Колю Фичето

В югоизточната част на Дряново, над водите на река Дряновска, се издига един от най-ценните паметници на българското възрожденско строително изкуство – каменният мост на майстор Колю Фичето. Известен още като „Гърбатия мост“, той е забележителен пример за съчетанието между инженерна мисъл, архитектурна красота и традиционно българско майсторство.

Мостът е построен през 1861 г. от Никола Фичев, останал в историята с името Колю Фичето – един от най-известните строители на Българското възраждане. Роден през 1800 г. в Дряново, майсторът оставя след себе си църкви, мостове, обществени и жилищни сгради, които и днес са сред най-значимите образци на българската архитектура от XIX век.

Каменният мост над Дряновска река е сред ранните инженерни съоръжения на Колю Фичето. При изграждането му майсторът развива характерната за възрожденското мостостроене конструкция на така наречения „гърбат“ мост – форма, при която пътното платно се издига плавно над най-високия свод и създава характерен извит силует.

Съоръжението е дълго 38,5 метра и широко 5 метра. Конструкцията му включва четири каменни свода с различни по големина отвори, поддържани от три масивни каменни стълба. Най-висок е вторият свод, над който мостовото платно се издига леко и оформя отличителната му извивка.

Особено впечатляващи са инженерните решения, чрез които Колю Фичето осигурява устойчивостта на моста срещу силните речни течения. Каменните стълбове са снабдени с водорези, които насочват водата и намаляват натиска върху конструкцията. Допълнителни аркирани отвори позволяват преминаването на високите води при пълноводие.

Архитектурната красота на моста се крие в прецизно обработения камък и внимателно обмислените детайли. Настилката е изпълнена от едър калдъръм, а тесните тротоари са оформени с каменни плочи. Издадените каменни корнизи подчертават извивките на сводовете и придават завършеност на цялата композиция.

Мостът е част от стария път, свързвал Дряново с околните селища, и в продължение на поколения е служил като важна транспортна връзка. Той е свидетел на времето, когато развитието на търговията и занаятите изисква изграждането на надеждни пътища и мостове през трудния планински релеф.

Сред местните исторически разкази се откроява преминаването на руската артилерия през моста по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Съоръжението издържа натоварването и продължава да служи на местното население.

За разлика от други известни мостове на Колю Фичето, които са били разрушавани, преизграждани или значително променяни, мостът в родния му град е запазил своя автентичен архитектурен облик. Това го прави особено ценен за изучаването на строителните техники и инженерното мислене на възрожденския майстор.

През 2015 г. мостът получава художествено осветление, съобразено с неговата архитектура. Така характерният му силует става видим и през нощта, а съоръжението се утвърждава като една от забележителностите на Дряново.

През май 2026 г. проливни дъждове и паднало дърво причиняват повреди по каменния парапет на моста. Случилото се напомня, че дори най-устойчивите исторически конструкции се нуждаят от постоянна грижа, наблюдение и своевременна консервация.

В акварела на арх. Белин Моллов Гърбатият мост е представен като свидетелство за изключителните постижения на българските възрожденски строители. Неговата стойност не се измерва само с възрастта или размерите му, а с хармонията между инженерното решение, природната среда и майсторството на човешката ръка.

Повече от век и половина след построяването си мостът продължава да бъде един от най-разпознаваемите символи на Дряново – родния град на Колю Фичето, където камъкът и днес разказва историята на българския строителен гений.