Калето – крепостните стени на стария Видин

По поречието на Дунав, сред улиците и парковете на стария Видин, и днес се съхраняват части от една от най-мащабните отбранителни системи по българските земи – крепостните стени „Калето“. Те са свидетелство за времето, когато градът е бил важен военен, търговски и административен център на границата между големи европейски империи.

Историята на укрепения Видин започва далеч преди изграждането на днешното Кале. Още през римската епоха тук се намира крепостта Бонония, а през Средновековието градът се превръща в значим политически център, достигнал особена важност по времето на Видинското царство.

Съществуващата крепостна система „Калето“ е изградена основно между 1690 и 1720 г., когато Османската империя предприема мащабно укрепване на дунавския град. В проектирането участват европейски военни инженери на османска служба, които прилагат принципите на бастионната фортификация, характерна за епохата.

Защитната система обхваща тогавашния град с крепостни стени, бастиони, порти и широк воден ров. Откъм сушата ровът достига приблизително 18 метра ширина и 5–6 метра дълбочина. Откъм Дунав стените изпълняват двойна функция – защитават града от военни нападения и от високите води на реката.

В крепостта се е влизало през девет порти, известни като капии. Четири от тях са били разположени откъм сушата – Стамбол капия, Пазар капия, Еничар капия и Флорентин капия. Останалите пет осигурявали връзка с Дунав. Монументалните засводени проходи, масивните каменни зидове и караулните помещения разкриват сложната организация на отбранителната система.

Особено впечатляващо е, че укрепленията са били част от ежедневния живот на града. През крепостните порти преминавали търговци, пътници и войници, а край тях постепенно се оформяли оживени градски пространства.

След загубата на първоначалното си военно предназначение значителни части от укрепленията са разрушени или погълнати от развитието на съвременния град. Днес са съхранени отделни участъци от стените, части от рова и няколко исторически порти, които продължават да определят облика на стария Видин.

Опазването на това наследство остава сериозно предизвикателство. През 2024–2025 г. са предприети консервационно-реставрационни дейности и аварийно укрепване на участък от стените. Въпреки това през 2026 г. са установени дефекти, които налагат допълнителни мерки. Случаят показва колко сложна и отговорна е задачата по съхраняването на историческите укрепления.

В акварела на арх. Белин Моллов крепостните стени на Видин се превръщат в художествен разказ за времето, оставило своя отпечатък върху градската среда. Масивните зидове и съхранените архитектурни фрагменти напомнят за някогашното величие на укрепения дунавски град, но и за крехкостта на неговото материално наследство.

Произведението носи особено послание – историческата архитектура не е просто свидетелство за миналото, а ценност, която трябва да бъде опазена за бъдещите поколения. Калето е част от паметта на Видин и от онази България, чието наследство постепенно може да бъде загубено без постоянна грижа и отговорност.