Кюмджиевата къща, Регионален ентографски музей - гр. Пловдив

В сърцето на Стария Пловдив, недалеч от историческата Хисар капия, се издига една от най-красивите и представителни възрожденски сгради в България – Куюмджиевата къща. Построена през 1847 г. от майстор хаджи Георги Станчовски от родопското село Косово, тя е създадена за заможния пловдивски търговец Аргир Куюмджиоглу и се превръща в символ на икономическия разцвет и архитектурния вкус на градския елит през XIX век.

Къщата е забележителен пример за пловдивската симетрична възрожденска архитектура, в която традиционните строителни похвати се преплитат с европейски барокови влияния. Четириетажната сграда впечатлява с изящната си фасада, над 130 прозореца, характерните извити фронтони и богатата декоративна украса. Особено разпознаваема е нейната трикобилична форма, която придава на фасадата изключителна пластичност и елегантност.

Не по-малко забележителен е интериорът – просторни салони, богато изписани стени, дърворезбовани тавани със слънчеви мотиви и декоративни ниши, известни като „алафранги“. Всички тези елементи свидетелстват за високото майсторство на възрожденските строители и стремежа към представителност и изящество.

След Освобождението къщата сменя многократно предназначението си – използвана е като девически пансион, шапкарска и оцетна фабрика, както и склад за брашно. През 1938 г., по инициатива на кмета Божидар Здравков, е взето решение сградата да бъде превърната в музей. На 14 октомври 1943 г. тя отваря врати за посетители, а днес приютява Регионалния етнографски музей – Пловдив, представящ традиционния бит, занаятите, облеклото и културата на населението от Тракия, Родопите и Средногорието.

В своя акварел арх. Белин Моллов отдава почит на един от най-ярките архитектурни символи на Българското възраждане. Произведението съхранява художествения образ на сграда, в която се срещат богатството на търговския Пловдив, творческият гений на българските майстори и непреходната красота на възрожденската архитектура.