„Лафчиевата къща“ - с. Дряново

Лафчиевата къща, известна още като „Къщата без пирони“, е един от най-забележителните образци на българската възрожденска архитектура. Построена около 1840 г. от дряновския майстор Колю Гайдарджията, тя впечатлява със своята монументална дървена конструкция, майсторско изпълнение и изключително архитектурно решение.

Любопитното е, че при изграждането на сградата не са използвани железни пирони или метални скоби. Дървените елементи са свързани чрез традиционни строителни техники, свидетелстващи за забележителните умения на възрожденските майстори. Архитектурният комплекс обединява две съседни къщи – Лафчиевата и Перевата, изградени като единна фасадна композиция.

Сградата е триетажна откъм улицата, с характерни еркери, богато разработена дървена фасада и покрив от каменни плочи. Приземният етаж първоначално е бил предназначен за търговия, а горните етажи – за жилищни нужди на заможните дряновски фамилии Лафчиеви и Переви. Така къщата съчетава в себе си стопанския и домашния живот на възрожденския град.

Днес Лафчиевата къща е част от Исторически музей – Дряново и приютява етнографската експозиция „Градски бит от края на XIX и началото на XX век“, представяща мебели, облекла, тъкани и предмети от ежедневието на местното население.

В своя акварел арх. Белин Моллов пресъздава архитектурния облик на тази изключителна възрожденска сграда, съхранявайки чрез изкуството паметта за традиционното българско строителство и майсторството на дряновските дюлгери.