Новата минерална баня – гр. Вършец
В сърцето на Вършец, сред зеленината на стария курортен парк, се издига Новата минерална баня – една от най-забележителните сгради, свързани с историята на българското балнеолечение. Построена през 1930 г., тя е свидетелство за времето, когато Вършец се утвърждава като един от най-предпочитаните лечебни курорти в страната.
Развитието на Вършец като балнеоложки център е неразривно свързано с д-р Дамян Иванов (1874–1959) – първия български балнеолог с европейско образование. Благодарение на неговите усилия през 1910 г. е открита Старата минерална баня, изградена по подобие на известните европейски курорти. Нарастващият интерес към лечебните свойства на минералната вода налага построяването на втора, по-модерна баня, която отваря врати две десетилетия по-късно.
Новата баня е изградена по проект, свързан с архитектите Никола Нешев и Ангел Радев, като последният довършва архитектурното решение след смъртта на Нешев през 1928 г. Сградата е съобразена със стила на Старата баня и се отличава с представителна фасада, високи арковидни прозорци, декоративни корнизи и изящни архитектурни детайли. Особено характерна е скулптурната украса на покрива – фигури на къпещи се момченца, възседнали огромни охлюви, символизиращи бързото оздравяване. Декоративните образи на нимфи допълват символиката, свързана с водата, природата и здравето.
В своя акварел арх. Белин Моллов представя Новата минерална баня сред богатата зеленина на курортния парк. Светложълтата фасада с ритмично подредени високи прозорци, червеният керемиден покрив и малкият купол в лявата част оформят хармонична архитектурна композиция. На преден план се откроява седящата фигура на д-р Дамян Иванов, изобразена в скулптурния паметник, посветен на неговия принос за развитието на курорта. Зелените и златистите тонове на дърветата създават усещане за спокойствие и подчертават връзката между архитектурата, природата и лечебната традиция на Вършец.
Акварелът съхранява образа на една от архитектурните емблеми на града – място, където минералната вода, медицината и архитектурното изкуство се срещат в обща история. Чрез вниманието към сградата и паметника арх. Белин Моллов отдава почит както на архитектурното наследство, така и на личностите, допринесли за развитието на българските балнеоложки курорти.
