Регионалният исторически музей в Кърджали – архитектурно съкровище

Сред зеленината на просторен парк в центъра на Кърджали се издига една от най-впечатляващите исторически сгради в Източните Родопи – днешният Регионален исторически музей. Със своята необичайна архитектура, монументални пропорции и богата декоративна украса сградата е забележителен пример за културното многообразие, характерно за този край на България.

Историята ѝ започва в началото на XX век, когато възниква идеята за изграждане на мюсюлманско духовно училище – медресе. Проектът се свързва с руския архитект Александър Померанцев, известен със своите монументални обществени сгради. Строителството започва с дарения от местната общност, но поради недостиг на средства продължава с финансовата подкрепа на градската община. Сградата е изградена поетапно между 1922 и 1930 г.

Архитектурният ѝ облик се отличава с характерни ориенталски мотиви, арковидни отвори, богато оформени фасади и внушителна симетрична композиция. В нея се преплитат елементи от ислямската архитектурна традиция и европейското монументално строителство от началото на XX век. Именно това необичайно съчетание я превръща в една от най-разпознаваемите сгради на Кърджали.

Въпреки първоначалното си предназначение, сградата никога не функционира като медресе. През следващите десетилетия тя има различни обществени функции. Използвана е за военни нужди, а по-късно и за образователни дейности.

През 1965 г. е създаден Историческият музей в Кърджали, чиято задача е да проучва, съхранява и представя богатото наследство на Източните Родопи. През 1978 г. започва преустройството на сградата за музейни цели по проект на архитект Елена Кондева. След мащабна адаптация експозицията е официално открита за посетители през май 1987 г.

Днес музеят разполага с около 1800 кв. м експозиционна площ, разпределена на три етажа и 30 зали. Колекциите му обхващат археология, етнография и природно наследство, представяйки хилядолетната история на Източните Родопи – от праисторическите култури и тракийската цивилизация до традиционния бит и занаяти на местното население.

Не по-малко впечатляваща е парковата среда около музея. Пространството от приблизително 15 декара включва алеи, водни площи и разнообразни декоративни растителни видове, които подчертават представителния характер на сградата.

През 2005 г. тя е обявена за архитектурна културна ценност с национално значение.

В своя акварел арх. Белин Моллов насочва вниманието към една от архитектурните емблеми на Кърджали. Сградата на музея е забележителен пример за това как архитектурата може да надживее първоначалното си предназначение и да придобие ново обществено значение. Днес тя съхранява не само собствената си история, но и културната памет на целия Източнородопски регион