Самоводската чаршия – живото наследство на Велико Търново

В сърцето на стария Велико Търново се намира Самоводската чаршия – едно от най-живописните и автентични пространства, съхранили духа на Българското възраждане. Със своите калдъръмени улици, възрожденски къщи, малки дюкяни и занаятчийски работилници тя разказва историята на град, който през XIX век е сред най-значимите търговски и културни средища по българските земи.

Чаршията възниква през 60-те и 70-те години на XIX век, когато Търново започва да се разраства на запад от стария стопански център Баждарлък. Постепенно се оформят две търговски улици с множество работилници, магазини и ханове. Тук работят ковачи, обущари, бакали, тъкачи и други майстори, а в пазарните дни пристигат търговци и земеделци от околните села.

Любопитна е историята на името „Самоводска чаршия“. То произлиза от близкото село Самоводене, чиито жители продавали своята продукция на местния пазар. Жените разстилали черги направо на земята и върху тях подреждали зеленчуци и плодове, превръщайки площада в оживено търговско средище.

Архитектурният облик на чаршията е характерен за старо Търново – сгради, приспособени към стръмния терен, с каменни основи, дървени еркери, надвесени стрехи и приземни помещения, предназначени за търговия и занаяти. Сред най-известните обекти в района е ханът на Хаджи Николи – забележителен възрожденски архитектурен паметник.

Днес Самоводската чаршия е архитектурно-етнографски комплекс, в който традиционните занаяти продължават да живеят. Посетителите могат да видят работилници за грънчарство, дърворезба, иконопис и други художествени занаяти, запазили връзката с майсторските традиции на миналото.

В своя акварел арх. Белин Моллов насочва вниманието към неповторимата атмосфера на стария град, където архитектурата и ежедневният живот съществуват в тясна връзка. Произведението е художествен разказ за едно пространство, което не е застинало в историята, а продължава да съхранява паметта за българските занаяти, търговия и градска култура.