Самоковският девически манастир „Покров Богородичен“

Зад високите каменни зидове на Самоков се крие едно от най-очарователните кътчета на българското възрожденско наследство – Девическият манастир „Покров Богородичен“. Сред тихи дворове, зеленина и традиционни манастирски постройки обителта пази историята на женското монашество, просветата и забележителните художествени традиции на града.

Началото на манастира се поставя през 1772 г. и е свързано с баба Фота, приела монашеското име Теоктиста. След завръщането си от Русия тя обединява самоковските монахини в общност, която постепенно се разраства. Баба Фота е и баба на Константин Фотинов – един от видните български възрожденски просветители и основоположник на българския периодичен печат.

През 1837 г. започва изграждането на днешната манастирска църква, завършена и осветена през 1839 г. Храмът представлява просторна трикорабна псевдобазилика, чието вътрешно пространство е разделено от два реда колони, свързани с арки. Особено впечатляващ е позлатеният дърворезбован иконостас, създаден от самоковски майстори, както и иконите, свързани с прочутата Самоковска художествена школа.

Сред най-ценните произведения в храма е стенописът „Покров на Пресвета Богородица“ в преддверието, дело на Захари Зограф. В композицията Божията майка разпростира своя покров над духовници, монаси и дарители, като сред изобразените присъства и самият художник.

През XIX век манастирът се превръща във важно просветно и стопанско средище. Монахините поддържат училище за момичета и се занимават с тъкачество и изработка на текстилни изделия. След Освобождението техните произведения достигат до международни изложения в Пловдив, Лиеж и Лондон, където получават признание.

Днес манастирският комплекс е сред най-добре съхранените свидетелства за възрожденския облик на Самоков. Неговите жилищни крила, вътрешни дворове и църква създават цялостна архитектурна среда, в която духовният живот и традиционното строително изкуство съществуват в хармония.

Чрез своя акварел арх. Белин Моллов насочва вниманието към архитектурното и духовното наследство на Самоков – град, оставил изключително ярка следа в историята на българското изобразително изкуство. Манастирът е свидетелство за ролята на жените в опазването на вярата, образованието и художествените традиции през Българското възраждане