Село Мирково – в полите на Стара планина

Сгушено в западната част на Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, село Мирково е едно от старите селища в Средногорието, съхранило богато историческо и културно наследство. Заобиколено от зелени хълмове и планински склонове, то съчетава традиционния облик на българското село с характерната архитектура на обществените и жилищните сгради, изграждани през различни исторически периоди.

Историята на Мирково води началото си от дълбока древност, за което свидетелстват откритите археологически находки от тракийската епоха. През Българското възраждане селото се утвърждава като будно просветно и духовно средище. През 1834 г. със средства на местната общност и мирковчани, живеещи в Цариград, е построена църквата „Св. Великомъченик Димитрий“. Храмът се отличава със своята камбанария с позлатен купол и остава една от архитектурните забележителности на селото.

Мирково заема особено място и в стопанската история на България. През 1890 г. тук, по инициатива на Тодор Йончев и писателя Тодор Влайков, е създадено земеделското взаимодавно дружество „Орало“, поставило началото на организираното кооперативно движение в страната.

В своя акварел арх. Белин Моллов представя живописна панорама на селото, разположено сред зеленината на планинските склонове. Композицията е изградена от множество къщи с характерни червени керемидени покриви, които се спускат по естествения релеф. Сред тях се открояват по-големи обществени сгради, а в централната част на изображението се издига камбанарията на църквата „Св. Великомъченик Димитрий“. Богатите зелени и топли земни тонове придават на произведението усещане за спокойствие, уют и хармония между архитектурата и природата.

Акварелът съхранява характерния облик на Мирково – селище, в което историческата памет, традиционната архитектура и красотата на българския планински пейзаж се преплитат в единна художествена композиция.