Старата градска баня – архитектурното наследство на Видин

В близост до крайдунавската градска градина във Видин се намира една от характерните обществени сгради от първата половина на XX век – старата градска баня. Със своята представителна архитектура и интересна история тя е свидетелство за периода, когато българските градове постепенно изграждат модерна обществена инфраструктура и променят облика си.

Сградата е построена през 1927–1929 г. по проект на архитект Никола Нешов – един от архитектите, свързани с модернизацията на Видин след Освобождението. Нейното изграждане се свързва с дарителството на Тома Лозанов, виден видински благодетел, подпомагал обществени начинания и развитието на града.

В началото на XX век обществените бани имат важно значение за градския живот. В период, когато много жилища все още не разполагат със самостоятелни бани и съвременни санитарни удобства, те осигуряват достъп до хигиенни услуги и се превръщат в неразделна част от обществената инфраструктура.

За разлика от традиционните османски хамами, новите градски бани от междувоенния период отразяват стремежа към модернизация, по-добри санитарни условия и представителна обществена архитектура.

Архитектурният облик на видинската баня се отличава с монументално оформен централен обем, куполни елементи и декоративна фасадна композиция. Сградата съчетава функционалните изисквания на обществената баня с търсенето на естетическа стойност, характерно за градското строителство през 20-те години на XX век.

В продължение на повече от шест десетилетия тя изпълнява първоначалното си предназначение. След обществените и икономическите промени в началото на 90-те години банята прекратява дейността си. Впоследствие сградата преминава в частна собственост и е преустроена в хотел „Анна-Кристина“.

Новата функция позволява архитектурният паметник да продължи да бъде използван, макар че преустройството неизбежно променя част от първоначалното вътрешно разпределение и предназначение на помещенията. Така сградата се превръща в пример за адаптивно повторно използване на историческа архитектура.

В своя акварел арх. Белин Моллов насочва вниманието към една сграда, която съхранява паметта за ежедневието на стария Видин. Отвъд архитектурната ѝ стойност тя разказва за развитието на обществените услуги, за стремежа към модернизация и за ролята на местното дарителство в изграждането на градската среда.

Историята на старата градска баня показва, че архитектурното наследство може да намери ново предназначение, без непременно да изчезне от градския пейзаж. Макар първоначалната ѝ обществена функция да е останала в миналото, сградата продължава да бъде част от архитектурната идентичност на Видин.