Старата митрополия „Св. София“ – духовното сърце на древния Несебър
В сърцето на Стария Несебър се издигат внушителните останки на базиликата „Св. София“, известна още като Голямата или Старата митрополия. Със своите монументални каменни стени и характерни тухлени арки тя е сред най-ценните свидетелства за раннохристиянското и средновековното архитектурно наследство по българското Черноморие.
Храмът е изграден в края на V – началото на VI век, вероятно върху територията на античната агора на Месемврия, където някога се е намирало светилище на бог Аполон. През следващите столетия базиликата претърпява преустройства, като придобива познатия си архитектурен облик в началото на IX век. В продължение на векове тя изпълнява функцията на главна катедрална църква и е част от комплекса на несебърския митрополит.
Архитектурно „Св. София“ представлява внушителна трикорабна базилика с дължина 25,50 метра. Централният кораб е отделен от страничните чрез масивни каменни стълбове, свързани с тухлени арки, над които се е издигала втора аркада. Източната част завършва с полукръгла апсида, а първоначалната композиция е включвала притвор и вътрешен двор. В миналото храмът е бил покрит с двускатен покрив, стените му са били украсени със стенописи, а подовете – с многоцветни мозайки.
Особено ценен архитектурен елемент е запазеният в апсидата синтрон – стъпаловидно разположени каменни седалища, предназначени за висшето духовенство по време на богослужения. Този рядко съхранен детайл разкрива значението на базиликата като духовен и административен център.
През вековете храмът постепенно губи първоначалната си функция, а неговите открити към небето останки се превръщат в един от най-разпознаваемите символи на Несебър. Днес базиликата е част от архитектурно-историческото наследство на Стария град, включен през 1983 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В своя акварел арх. Белин Моллов насочва вниманието към една от най-внушителните архитектурни забележителности на древния Несебър. Оцелелите арки, каменните зидове и откритите пространства на базиликата разказват за величието на някогашния храм и за превратностите на времето. Чрез художествения си поглед авторът превръща архитектурните останки в живо свидетелство за вековната духовна и културна история на града.
