Църквата „Св. Георги“ – духовната памет на Добрич

В сърцето на Добрич, недалеч от старите възрожденски улици, се издига храмът „Св. великомъченик Георги Победоносец“ – най-старата запазена православна църква в града и един от най-значимите паметници на българското духовно наследство в Добруджа.

Историята на храма започва през 1843 г., когато българската общност в тогавашния Хаджиоглу Пазарджик успява да изгради своя църква. Това е важна стъпка към утвърждаването на българската духовна и културна идентичност в града. Още през следващата година, 1844 г., към църквата е открито килийно училище, което поставя основите на организираното българско образование в Добрич.

Съдбата на първоначалния храм обаче е драматична. По време на Кримската война (1853–1856 г.) той е опожарен заедно с част от българската махала. Въпреки тежките загуби местната общност успява да събере средства за неговото възстановяване. През 1864 г. е изградена новата църковна сграда, която е запазена и до днес.

Особена заслуга за създаването на храма има видният добрички благодетел Иван Хадживълков, който дарява мястото за неговото изграждане. Историята на църквата е ярък пример за силата на дарителството и стремежа на възрожденските българи да съхранят своята вяра и просвета.

В архитектурно отношение „Св. Георги“ представлява трикорабна базилика без купол, изградена в традициите на българското възрожденско храмово строителство. Нейният облик се отличава със сдържана монументалност, хармонични пропорции и характерни извивки по фасадите. В архитектурата се откриват влияния от строителната школа на прочутия възрожденски майстор Колю Фичето, макар авторството на сградата да не е категорично установено.

Особено ценна е вътрешната художествена украса. През 1889 г. храмът е изографисан от Козма Блаженов, представител на известната Дебърска художествена школа. Същата година църквата е осветена от Варненския и Преславски митрополит Симеон. Стенописите, иконите и богато изработеният дърворезбован иконостас придават на интериора особена художествена и духовна стойност.

През своята над 160-годишна история съществуващата сграда преминава през различни исторически изпитания, но продължава да изпълнява първоначалното си предназначение. Днес тя е действащ православен храм и защитена културна ценност.

В акварела на арх. Белин Моллов църквата „Св. Георги“ присъства като символ на устойчивостта на българския дух. Нейната архитектура не търси внушителността на големите катедрали, а въздейства чрез своята история, пропорции и връзка с общността, която я е създала.

Това е храм, в който се срещат вярата, образованието и дарителството – три от най-важните опори на Българското възраждане.