Читалище „Добри Войников“ в гр. Шумен – люлка на българския театър

На площад „Възраждане“ в Шумен се издига една от най-забележителните читалищни сгради в България – Народно читалище „Добри Войников – 1856“. Със своята богато украсена фасада, представителна архитектура и изключителна история тя е не само символ на града, но и свидетелство за възникването на българския организиран културен живот.

Историята на читалището започва през пролетта на 1856 г., когато възрожденският учител и просветител Сава Доброплодни поставя основите на ново културно средище в Шумен. Първоначално институцията носи името „Архангел Михаил“ и се помещава в приспособена сграда на площад „Араста“.

Заедно с читалищата в Свищов и Лом шуменското читалище поставя началото на читалищното движение в България – явление, което ще има огромно значение за националното пробуждане, образованието и културата.

Именно тук, на 15 август 1856 г., е представена побългарената комедия „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни – постановка, която се приема за едно от основополагащите събития в историята на българския театър.

През следващите десетилетия читалището се превръща в средище на просветители, общественици, музиканти и театрални дейци. Разрастването на неговата дейност поражда необходимостта от специално построена сграда, достойна за общественото му значение.

В края на XIX век е осъществен мащабен строителен проект, чието начало е поставено през 1895 г. Първоначалният архитектурен замисъл е дело на френския архитект Жан Антонин Мерсие, а проектът е доразработен и реализиран с участието на шуменския архитект Янаки Шамарджиев.

Строителството продължава три години и четири месеца. На 28 декември 1898 г. новата читалищна сграда е тържествено открита с представление на драмата „Иванко“ от Васил Друмев.

Архитектурата ѝ съчетава различни европейски стилови влияния. В богато разработените фасади се откриват ренесансови, барокови и класицистични мотиви, допълнени с декоративни елементи, характерни за края на XIX век. Сградата се отличава с хармонични пропорции и представителен облик, който подчертава нейното значение за обществения живот на града.

През 1899 г. пред читалището е открит паметникът на шуменския дарител Нанчо Попович, с което е завършен архитектурният ансамбъл, замислен от Мерсие. Така сградата и прилежащото пространство се превръщат в единен културно-исторически комплекс.

Особено ценна част от наследството на читалището е театралната завеса от 1898 г., изработена от виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски. Тя е сред най-значимите запазени свидетелства за ранната история на българското театрално изкуство.

През 1914 г. на читалищната сцена е представена оперета – събитие, което се свързва с началото на българското оперетно дело. Тук възникват и редица други културни инициативи, сред които художествени и литературни дружества и детска библиотека.

През 1946 г. читалището приема името на Добри Войников – бележит възрожденски учител, драматург и общественик, роден в Шумен.

Днес читалището продължава да бъде действащ културен център. През 2025 г. неговата историческа сграда и прилежащият ансамбъл получават признание за изключителната си архитектурна и художествена стойност чрез решение за предоставяне на национален статут на културна ценност.

В акварела на арх. Белин Моллов читалището присъства като архитектурен образ на българското духовно пробуждане. Сградата напомня за времето, когато просветата, театърът и общественото самоорганизиране се превръщат в основни двигатели на националното развитие.

Читалище „Добри Войников“ е много повече от историческа постройка – то е дом на българската културна памет, в който архитектурата и изкуството продължават да живеят заедно.