ъщата и работилницата на Жак Ламар – днес Сити Арт Хотел - гр. Русе
В историческия център на Русе, сред представителните сгради, които придават на града неговия характерен европейски облик, се намира днешният „Сити Арт Хотел“. Построена през 1896 г. по проект на арх. Удо Рибау, сградата е забележителен пример за архитектурата от края на XIX век и за предприемаческия дух на крайдунавския град.
Първоначално тя е известна като къщата и работилницата на Жак Ламар – производител и търговец на шапки. Сградата е замислена като многофункционален комплекс, обединяващ производствени помещения, магазин за шапки, чадъри и модни аксесоари, както и жилищни пространства за собственика и неговите работници. Това съчетание на търговска, производствена и жилищна функция е характерно за динамично развиващите се европейски градове през XIX век.
Архитектурният облик на сградата отразява индивидуалния почерк на арх. Удо Рибау, чието творчество се отличава с изразителното използване на тухлата както като строителен, така и като декоративен материал. В композицията особено значение имат фасадните орнаменти и елементите от ковано и лято желязо, които съчетават функционалност и художествена изразителност.
Историята на сградата е свързана и с културната памет на България. В началото на 70-те години на XX век тя е използвана като декор при заснемането на сцени от популярния телевизионен сериал „На всеки километър“. През 1973 г. е официално регистрирана като паметник на културата.
След цялостна реставрация историческата постройка получава нов живот като бутиков хотел. Така сградата запазва своето архитектурно присъствие в градската среда, като същевременно продължава да бъде активно използвана.
В своя акварел арх. Белин Моллов насочва вниманието към една от по-малко познатите, но особено ценни архитектурни забележителности на Русе. Зад фасадата на днешния хотел се крие историята на един предприемчив град, в който търговията, занаятите и архитектурата са се развивали заедно. Произведението напомня, че съхраняването на архитектурното наследство означава не само опазване на красивите сгради, но и запазване на историите на хората, които са ги създали и обитавали.
